Плюшена поезия не пиша,
поезията ми е жива жар,
доброто в мене търси своя ниша,
тъй както вярата ми в Бог - олтар.

И може да е нежна и критична,
двуполюсно споена във съдба,
аз оценявам най: поетът - личност
и се стремя да бъда и това.

Какво биха били на Христо Ботев
прекрасно сътворените слова?
Ако животът му не беше вопъл
и смелост в непокорната глава?

Куршумът го направи знак и знаме!
Сега са по- различни времена,
ала приклекналият на коляно
не е гарант за хляб и свобода!

Признавам си, човеците обичам,
които не живеят като пух,
които покрай силните не сричат,
а имат точното око и слух,

които не препълват днес ефира
с измислици и глупости безкрай.
И в мирно време бавно се умира,
дори да е под плюшения рай!

6 юни 2020г,. София
Росица КОПУКОВА