Там някъде, из родовата нишка
или наречено научно - ген,
един поет е съществувал скришом
и тайничко е писал преди мен.

И стиховете, в куфара събрани
и скрити в най- голямото мазе,
излязоха наяве непризвани,
щом време за преместване дойде.

Добре че в жилищните ни промени
един талант невидим пак изгря,
че аз се чудех - на кого се метнах
в професии практични на рода.

И ето, по Задушница си спомних,
че всичко е един Божествен ред.
Необяснимо няма. Аз догоних
със думи наш предшественик- поет.

Но стиховете в куфари не крия,
тъй както той самият е желал.
То, бъдещето, стихове не трие,
човек навреме щом ги е видял.

Вселената отвсякъде открива
на стиховете пътя окрилен,
знам, че в небето някъде откликват,
тъй както са попаднали при мен!

6 юни 2020г., София,
по Задушница
Росица КОПУКОВА

"Всяка крушка си има опашка!" Важното е, че си разбрала, Роси, откъде ти е поетичният ген.

"Там някъде, из родовата нишка
или наречено научно - ген,
един поет е съществувал скришом
и тайничко е писал преди мен."