Отдавна не описвам просто стая:
перде, килим, и дрехи или без,
вселенските въпроси на безкрая
вълнуват ме и то не е от днес.

Надскачайки интимното пространство,
съвсем не казвам, че не го ценя,
душата ми къде ли пак не странства
и аз не искам да я променя.

Приветно е в дома ми. И уютно.
И отпочивам в тази топлина.
Но някак си устроена съм чудно
за обич и небе, и светлина.

Във плетеницата от тънки сметки
и делнични проблеми на деня
или пък плитки клюки на кокетки,
така присъщи на една жена-

там хич не ми е волно и комфортно,
макар да съм и аз от плът и кръв.
Та земна ли съм - малко ще е спорно?
В живота устоявам и на стръв.

Живея си докрай непредвидима.
И тъкмо мислиш да ме победиш,
отплувам -все така непредвидима-
и сам желаеш да се промениш!

19 юни 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Затова поезията ти не се помества в шаблон. Чувствена, сложна и многопластова е. Каквото е и това твое стихотворение, за което те поздравявам!