Не нося аз живота на бодли,
обичам да е цвете и трева,
росица във тревата да роси
и да е светъл като синева.

Но някак си не го намирам тук,
навярно отдалече съм дошла,
където хармонично всеки звук
на Бога изпълнява песента.

Та се научих после да бода,
да, Дяволска наука е това.
Остана ли си цвете и трева-
отдавна да ме няма от света.

Но в топлата ми рибешка душа
копнежът е по други светове,
където само в мир и светлина
живеят малки чисти богове.

Вселената ще ми покаже път.
Не ми се тръгва от Земята днес,
защото е красив уютен кът,
ако човек й праща блага вест,

ако от алчнотия не руши
и Бога не гневи от векове.
Обичам много сродните души,
с тях ще летим из други светове.

24 юни 2020г., София
Росица КОПУКОВА