всеки с набелязана задача,
преобразен се оживи градът,
о, Боже мой, разбрах, че нещо знача.

Разпуснах отеснялата душа
и литнах със кола, подобно птица,
само не съм разперила крила,
отворила към Витоша зеници.

Но малко ми е. Утре литвам пак
под ласката добра на синевата,
и преродих се, казвам ви, откак
проблясна слънце в юнската позлата.

Щастлива в делничната красота
на претворени с нов замах картини,
в познатата палитра на деня
рисувам мигове неповторими!

25 юни 2020г., София- Симеоново- София
Росица КОПУКОВА