НЕНАСИТНОСТ

Аз знам, че животът не свършва дотук
и отвъд е красиво навярно,
до последния дъх, до последния звук
ще повтарям, дори и банално,

че прекрасна до святост е тази Земя
и най- вече България в нея
и не ще се наситя на красота
сто живота дори да живея.

И не ще наситя да пиша с любов
стихотворства за хубави хора,
дай ми , Боже, и радост, и благослов,
аз не бързам да ида " нагоре".

Дай ми здраве и шанс пак да видя света,
дето още не съм го видяла,
всеки някога тръгва, изпратен с цветя,
но аз още не съм се поспряла.

2 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Пътят "нагоре" все някога ще ни се открие. Пътят, за който знаем, че " и отвъд е красиво навярно". Но божиите радости на тази Земя още не са се свършили.

Превъзходен лирико-философски стих за пълнокръвието и святостта на земния живот:

"до последния дъх, до последния звук
ще повтарям, дори и банално,

че прекрасна до святост е тази Земя
и най- вече България в нея
и не ще се наситя на красота
сто живота дори да живея.

И не ще се наситя да пиша с любов
стихотворства за хубави хора"...

Поздравление!