Старият стенен часовник задъха и спря.
- Толкова,- каза ми вчера часовникаря.-
- Пускай го новия. Този е стара тъга,
колко години изкара - достойно изкара.

Щом няма безумия, времето нека върви.
Всичко се сменя, ние сме само останките
от спомени - нещо ни радва, и нещо кърви,
имаме радости, нишки от болки и рани.

Само животът да бъде нормално суров.
И да се борим за роля в житейската сцена.
- Сменяй, приятелю, вече часовникът с нов,
душата е важно докрай да не ни се променя.

5 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Много интересен стих, Роси! Някои неща просто не могат да бъдат заменяни с нови, защото са символи на вечността. Стенният часовник е точно такъв символ. Сякаш е отделна вселена.

Желая ти много успешна и вдъхновена нова седмица!

ВЯТЪР И МЪГЛА

Както тихата вода на бряг се моли,
на вятър милостта, дърво благодари,
Слънце дъжд в небето, с дъга благослови,
така с Твореца им душата ми говори.

Както блудна съвест егото терзае,
порочни мисли интелекта екзалтират,
сетивен хаос Духа илюминира,
така душата ми възвишеност не знае.

Не съм твоя мрак, нито пък светлината,
в твой хаос тъй инертен преди да си се взреш!
С имена на твоя грях недей да ме зовеш!
Само подражаваш хармонията свята.

Порокът си е мой, и с чест го преживявам,
чрез Дух съзнат и с други, достойно помирил.
С творческо подобие, душевно преоткрил,
тъй Мирозданието Богум подражавам!

Грях Божи е да си, и друг да правиш тъжен!
Не се сравнявай с мен"! Не смей и да ме съдиш!
Сравни Света..., красив и зъл!, На кой се сърдиш?
Повече усмихнат, по-малко си му длъжен!

Стенният часовник. Сигурно щеше да бъде шедьовър.