Лято ли е или не е лято.
Времето се сменя най- контрастно.
Ту ще пекне слънцето богато,
ту дъждът задава се опасно.

Сякаш стихотворна антитеза
пише климатът и не подсказва
своите посоки неизвестни,
скрити във небесната му пазва.

Стихнала съм в  утринна молитва
нека да е по- добър от вчера
днешния ни ден и да долита
топлината, да не е химера.

Ние по Божествените стъпки
да намерим щастието земно.
Не да го съшиваме от кръпки,
а да го живеем пълноценно.

Лято ли е? В празните ми шепи
пак дъждът намества всяка капка.
Мислите ми пак остават светли,
бурята е мощна, но е кратка.

Слънцето изчаква ли поредно
своя дял да изсуши водата?
Мене на душата ми е цветно,
даже да поплаква и Земята.

25 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА

"Ние по Божествените стъпки
да намерим щастието земно.
Не да го съшиваме от кръпки,
а да го живеем пълноценно."

Много естетика, стигаща до сентенциални прозрения, пребивава в стихотворението ти, което се доказва с цитирания от мен куплет. И едно твое поетично откритие ми легна на сърцето:

"Слънцето изчаква ли поредно
своя дял да изсуши водата?"

Духовна благодат е да чета такава поезия!

25.07 22:31 - Извисена и образна философска лирика ни предлагаш, Роси.
от: missana За постинг: ЛЯТО ЛИ Е ИЛИ НЕ Е ЛЯТО?

"Ние по Божествените стъпки
да намерим щастието земно.
Не да го съшиваме от кръпки,
а да го живеем пълноценно."

Много естетика, стигаща до сентенциални прозрения, пребивава в стихотворението ти, което се доказва с цитирания от мен куплет. И едно твое поетично откритие ми легна на сърцето:

"Слънцето изчаква ли поредно
своя дял да изсуши водата?"

Духовна благодат е да чета такава поезия!