Не е една и съща любовта,
за някои и краят е фатален,
за някои завършва в самота,
щастливците са малко нереални.

Каква съм аз, ще ви докосна тук,
една поддържаща душата дама:
да не издава депресивен звук,
да не изпадне в мъжка мелодрама,

подгласен стимул в мъжкия живот
и затова обичам тези с цели,
които търсят и намират брод
във битие от светли акварели.

Ей там съм аз. И точно затова
не искам все по мене да въздиша.
Ще му подскажа точните слова,
тъй както Бог на мен ми дава свише.

Отделно ще си карам в своя път,
защото с ум надвивам цяла рота,
да пази Бог той да ми сложи прът....
самичък ще си иде на Голгота.

29 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА

която осъзнава мисията си в този живот и отсява мъчителното и безполезно от "от "брода в битие от светли акварели". Поздравление, Роси!