Оставям за мечтатели мечтата,
да се мечтае, вярвам, е красиво,
аз търся извори на красотата
в природата край нас и всичко живо.

Обичам фактите и в този прочит
на минало, история и космос
издигам просто книгата на почит,
която обяснява ми живота.

Не ме разбирайте погрешно, моля,
съвсем не се нахъсвам на мечтите,
но всеки, мисля, има своя роля
и своя мисия за бъднините.

И, крачейки уверено, разбирам,
че тук се движим по несъвършенства,
хем се нервирам, хем не се нервирам,
защото всеки има си възмездие.

28 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Но пък можем да се опитаме да сме в унисон с пулса на времето. Не е хубаво да прахосаме живота си в Дон Кихотовски мечти, а да пропуснем самия живот с присъщите му неповторимо красиви моменти:

"Оставям за мечтатели мечтата,
да се мечтае, вярвам, е красиво,
аз търся извори на красотата
в природата край нас и всичко живо."

Голяма мъдрост и класна поезия демонстрираш, Роси!