Летните дни ги броя като перли
от ненанизан цветен гердан,
все са ми малко, тръгна си юли
и август дойде с надежди огрян.

Месец е само, до де се обърнеш,
гледаш го, маха за сбогом и той.
После, в която пътека да свърнеш,
есен те среща със хладен покой.

Малко е лятото. Все не ми стига
да го наситя с идеи и цвят.
В живота любимото кратко пристига
и бързо си тръгва от моя си свят.

После го чакаш, та цяла година,
и дъждовете да минат търпиш.
Е, за утеха купи си картина-
много красива, за да устоиш!

Тъй съм направила. В хола ми пеят
птици в безмълвните летни гори.
Да ми напомнят, че ще оцелея
до другата пролет и светлите дни.

1 август 2020г., София
Росица КОПУКОВА

символ на светлината, топлината и щастието! После го мечтаем цяла година във влажните и студени дни.

Прекрасен стих, Роси! Още медитирам върху:

"Тъй съм направила. В хола ми пеят
птици в безмълвните летни гори.
Да ми напомнят, че ще оцелея
до другата пролет и светлите дни."