Всеки край е съдбовно начало
и запазена памет назад,
не какво те е вчера боляло,
а какво си дарил в този свят.

После идват различни посоки,
със кого, докога, накъде,
нови пътища, преспи дълбоки,
други тайнства животът преде,

но където си минал-заминал,
остави и душа, и слова,
да, не всеки за гений дошъл е,
и какво, и какво от това?

Ще израснеш в поредни животи,
във Вселената няма " дотук",
всичко Господ го пише по ноти
и го дава до сетния звук.

Земна възраст. И после отново.
И оттам, докъдето си спрял.
Ще те чака съдбата с готовност,
без да помниш ти как си живял,

да започнеш сначале, на чисто:
човек бил ли си или злодей.
Със това и ще бъдеш орисан:
неживяното ще се живей.

25 август 2020г., София
Росица КОПУКОВА

За мен това е поантата:

"Ще израснеш в поредни животи,
във Вселената няма " дотук",
всичко Господ го пише по ноти
и го дава до сетния звук."

Аксиомна истина!

Животът е Perpetuum mobile и ти отлично си изразила това, Роси. Поздравление и възхищение!

"да започнеш сначале, на чисто:
човек бил ли си или злодей.
Със това и ще бъдеш орисан:
неживяното ще се живей."