Събух обувките на лятото,
то литна босо по света,
а аз ги грабнах във ръката си
да ми е светла утринта.

И с тях притичах неуморно
през месеците - Божи дар,
ще му ги върна доброволно,
но искам да му хвърля зар -

с късмета да не си отива,
та във ръцете ги държа,
че в лятото аз най- съм жива
и дълго после ще тъжа.

27 август 2020г., София
Росица КОПУКОВА