Тази вечер раздавам любов,
ей така, без причина раздавам,
под небесния звезден покров
с пълни шепи и още остава.

Та вземете си - дума и зов,
и целувка, и поздрав сърдечен,
тази вечер раздавам любов,
следователно - давам ви вечност.

Ще ви помня аз, всеки един,
със емоция, скрита в душата.
Подарявам любов до амин
и не искам за нея отплата.

Осенил ме е ангел? Не знам.
Но сега ми е много уютно.
Ще отмине и лошото, знам,
ще отмине и времето смутно.

Отлети ли от нас любовта,
край, потъваме някъде, хора,
в непонятна космична бразда...
Обич давам сега без умора.

6 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА