Любов без щастие.Не го разбирам.
Аз други вариации не знам.
Не става ли, съвсем не се гримирам
във полутонове. И път натам

съвсем не мога с някой да поема,
врата затварям, връщам се назад,
не искам да ме вкарват в чужди схеми,
в които е животът непознат.

Но тръгне ли по мойте коловози,
ще стигне до един щастлив момент,
защото светлината аз я нося
във изобилие, а не фрагмент.

И, както е от Бога завещано,
накрая стигаме до красота.
Посоката от мене е избрана
и тя ще се открива в честността.

Понеже по характер не съм слаба
и не променям светлия си вид,
признавам си, не всеки и ми трябва,
а само точно моят индивид!

И двама да вървим ще е възможно
с една хармония - ръка в ръка.
И няма нужда много да е сложно,
когато истинска е любовта.

9 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА