Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09 14:02 - ОПРИЛИЧАВАНЕ
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 146 Коментари: 2 Гласове:
4



На водопад приличам, да ви кажа,
отнякъде пристигам със замах,
помитам всичко, без да се размажа,
без никакво усещане за грях.

И езерото правя своя пристан.
Разлива се спокойната вода,
отгоре пак бучи и няма спиране,
как ми харесва тази бистрота.

На границата с вечността общувам,
във въртележката небе - земя,
на водопад приличам - малко чудо,
пътуващо през камък и скала.

Не знам и откъде намирам сила
да бъда истинска - като вода.
Така се чувствам. И намирам милост
на езерото в пазвата добра.

24 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Възхитителен стих, Роси!
24.09 21:11
Не само сравнението с водопада, но и майсторски намерените съществени негови черти. Така стихът максимално се одухотворява и заживява в камертона на истината:

"На границата с вечността общувам,
във въртележката небе - земя,
на водопад приличам - малко чудо,
пътуващо през камък и скала.

Не знам и откъде намирам сила
да бъда истинска - като вода.
Така се чувствам. И намирам милост
на езерото в пазвата добра."

цитирай
2. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.
25.09 00:16
missana написа:
Не само сравнението с водопада, но и майсторски намерените съществени негови черти. Така стихът максимално се одухотворява и заживява в камертона на истината:

"На границата с вечността общувам,
във въртележката небе - земя,
на водопад приличам - малко чудо,
пътуващо през камък и скала.

Не знам и откъде намирам сила
да бъда истинска - като вода.
Така се чувствам. И намирам милост
на езерото в пазвата добра."


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 2727704
Постинги: 3006
Коментари: 14162
Гласове: 6309
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30