Постинг
24.09.2020 14:02 -
ОПРИЛИЧАВАНЕ
На водопад приличам, да ви кажа,
отнякъде пристигам със замах,
помитам всичко, без да се размажа,
без никакво усещане за грях.
И езерото правя своя пристан.
Разлива се спокойната вода,
отгоре пак бучи и няма спиране,
как ми харесва тази бистрота.
На границата с вечността общувам,
във въртележката небе - земя,
на водопад приличам - малко чудо,
пътуващо през камък и скала.
Не знам и откъде намирам сила
да бъда истинска - като вода.
Така се чувствам. И намирам милост
на езерото в пазвата добра.
24 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Не само сравнението с водопада, но и майсторски намерените съществени негови черти. Така стихът максимално се одухотворява и заживява в камертона на истината:
"На границата с вечността общувам,
във въртележката небе - земя,
на водопад приличам - малко чудо,
пътуващо през камък и скала.
Не знам и откъде намирам сила
да бъда истинска - като вода.
Така се чувствам. И намирам милост
на езерото в пазвата добра."
цитирай"На границата с вечността общувам,
във въртележката небе - земя,
на водопад приличам - малко чудо,
пътуващо през камък и скала.
Не знам и откъде намирам сила
да бъда истинска - като вода.
Така се чувствам. И намирам милост
на езерото в пазвата добра."
missana написа:
Не само сравнението с водопада, но и майсторски намерените съществени негови черти. Така стихът максимално се одухотворява и заживява в камертона на истината:
"На границата с вечността общувам,
във въртележката небе - земя,
на водопад приличам - малко чудо,
пътуващо през камък и скала.
Не знам и откъде намирам сила
да бъда истинска - като вода.
Така се чувствам. И намирам милост
на езерото в пазвата добра."
"На границата с вечността общувам,
във въртележката небе - земя,
на водопад приличам - малко чудо,
пътуващо през камък и скала.
Не знам и откъде намирам сила
да бъда истинска - като вода.
Така се чувствам. И намирам милост
на езерото в пазвата добра."
Търсене