Не владея вятъра, но го обичам,
звездите са ни дар, по тях небето сричам,
планината не е моя, но я бродя,
морето също, но при него ходя.

Любовта в изкуството е само вечна,
родителите са до прага на една далечност,
и трябва да запомня, щом обичам,
всичко е временно, да се не вричам.

Защото пътници сме на една планета,
а утре може да е друга и да светим
във друго измерение с идея друга,
която само ще е Божия заслуга.

Живея в дом, където ми е мило.
И той е временен, един живот броила
от многото поредни и си зная-
Вселената е вечната ни стая.

25 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Цитирането е много трудно, защото всички куплети са равностойни, но финалният е белязан от голяма находка - "Вселената е вечната ни стая."

Поздравявам те, Роси! Голям майстор си на философската лирика!