Убит на фронта на 2 октомври 1916 г.

Гений и богатство не вървят,
беднотата им е спътник вечен
и за жалост, след като умрат
се вижда връх Безсмъртие далече.

Загуби майка, нямаше жена,
един живот - жестоко непосилен
в една безкрайно хубава страна,
в която дарбата ти си замина,

а някак си, след време процъфтя
като една величина космична.
След тебе, три години след смъртта
вонята заличи те като личност.

Съдба изпросена, като куршум,
на фронта, дето тръгна доброволно.
Какво ли още в твоя жизнен друм
би ни оставил в това време болно?

Най-преданият син на нежността,
най-верен и на своята Родина.
Тъй рано си отиде от света,
но Геният....той свети до амина.

2 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Не виждам кой би могъл да напише по-хубаво стихотворение за Димчо от твоето.
Извършила си свято дело. Бог да те напътства и закриля!

Колкото пъти съм бил в Копривщица, толкова пъти съм бил и при паметника му, а също и при гроба на майка му, в двора на църквата с чудотворната икона. Дебелянов е убит при сражение с аннгличаните, защитаващи английските интереси на Балканите. Архитектите по-късно на Ньойския договор.