В пробития ръкав на времето
стаила се и днес тъгата,
не вярвам уличният просяк
да разпределя самотата

със други в мафиотска група-
той толкова е жалък,
отгоре есента го трупа
с листа и става малък:

едно кашонче за постелка,
консервена кутия
за грошове, за трошки хлебец,
то няма за ракия.

Това ли е животът всъщност?!
Век двадесет и първи.
Светът, прибран в една окръжност
при дрехите без кръпки.

3 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Пробуждаш задрямалата съвест със силния си и оригинален стих.
Но днешните просяци-протестъри замерват с храна, докато милиони по света умират от глад. Дори само по тази причина е ясно, че те служат на сатанински сили.