Октомври. И е време за любов.
Красиво златни губери простира.
Дори под есенния благослов
и през мъглите тя се пренамира.

Посочват кестените моя път
като във приказка от друго време.
И златен замък сякаш е светът,
над него даже облак да придреме.

Дъждът римува стих в звезделина
и вятърът прошепва през косите:
" Един на друг подайте си ръка!"
Разбрах му думите между елхите.

6 октомври 2020г., Симеоново
Росица КОПУКОВА