Светът обичам от дете, което
с всемирен поглед гледа все напред,
от малка ми показаха морето
и хоризонт, звезди и самолет.
Където и да ида - ми се връща
отново там, където съм била,
макар да си обичам свойта къща
и много силно своята страна.
С усещане, че цял живот не стига
да мина по света на колела,
а после да го събера във книга,
всяко прекрасно кътче от света.
От детството ми мило, ненаситно
на обич, волност, мир и доброта,
остана ми идеята да литна
и опозная всяка красота.
Ала не мога. Имам отговорност
във делника, той сметка ми държи,
но въпреки това аз доброволно
отскубвам се, че времето върви.
Очите си все искам да наситя
и свойта любознателна душа.
Такава съм си аз: детето- птица,
което вечно търси новина.
12 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА
12.10.2020 09:08
и свойта любознателна душа.
Такава съм си аз: детето- птица,
което вечно търси новина."
Прекрасно стихотворение, Роси. И тук ти пожелавам благословена нова седмица!
и свойта любознателна душа.
Такава съм си аз: детето- птица,
което вечно търси новина."
Прекрасно стихотворение, Роси. И тук ти пожелавам благословена нова седмица!
и свойта любознателна душа.
Такава съм си аз: детето- птица,
което вечно търси новина."
Прекрасно стихотворение, Роси. И тук ти пожелавам благословена нова седмица!