Нека свети красивата преданост
във очите ти - светлокафяви,
и усмивка, родена от нежност,
много хубав и смислен те прави.
А зад нея не искам да има
елемент от пропукана личност,
разшифровам аз всичко незримо,
затова, щом обичаш, обичай!
Прочисти си душевната стая
от неща, дето някак ти пречат,
който мисли за тая-оная
и късметът му бяга далече.
Аз съм толкова много различна,
ти си толкова много чаровен
и ще бъдеш премного обичан,
ще разжарваш любовния огън
не със думи, стандартни до болка,
те не грабват с житейска магия,
а показал на дело до колко
отговорност в душата си криеш.
Да, признавам, че искам немалко,
със замах аз отхвърлям човека,
който прави от всичко театър
и си сменя декора и дрехите
за да влезе във новата роля.
Не, актьори в дома си не каня.
И аз никого нищо не моля.
Любовта? Щом я има, я браня.
13 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА
13.10.2020 20:39
"Да, признавам, че искам немалко,
със замах аз отхвърлям човека,
който прави от всичко театър
и си сменя декора и дрехите
за да влезе във новата роля.
Не, актьори в дома си не каня.
И аз никого нищо не моля.
Любовта? Щом я има, я браня."
Тук цитирам прозрението поднесено на финала, което е майсторски подготвено и е носител на пълнокръвен смисъл!
"Да, признавам, че искам немалко,
със замах аз отхвърлям човека,
който прави от всичко театър
и си сменя декора и дрехите
за да влезе във новата роля.
Не, актьори в дома си не каня.
И аз никого нищо не моля.
Любовта? Щом я има, я браня."
Тук цитирам прозрението поднесено на финала, което е майсторски подготвено и е носител на пълнокръвен смисъл!
