Не ми е мъчно никога на път,

защото знам, че в моята Родина

ще се завърна, в моя райски кът,

където и когато да замина.

Как се живее в чужди светове

не знам, макар да можех да отида,

душата ми не иска брегове

при чужд живот аз щях да я обидя.

И моят дядо тръгна по света

и в своята България се върна,

създаде дом на своята Земя

и нея пожела да го прегърне.

Такива сме си целия ни род-

най- мило ни е тука и вовеки,

една Родина и един народ,

дори и да не си приятел с всеки.

На пътника желая от сърце

пак тука да намери своя пристан.

Всяка държава има си лице

и чужденец за нея си орисан.

Напред-назад ги гледам как вървят

мнозина мои близки във чужбина.

Аз съм туристка винаги на път

и дъщеря на своята Родина!

13 октомври 2020г., София

Росица КОПУКОВА

За жалост малцина в тази страна мислят като теб. Масовият българин е битов до мозъка на костите си и е готов да пожертва род и родина в полза на чуждопоклоничеството.

"Не ми е мъчно никога на път,
защото знам, че в моята Родина
ще се завърна, в моя райски кът,
където и когато да замина.
...
Аз съм туристка винаги на път
и дъщеря на своята Родина!"


Възхитителни патриотични стихове!