Вървя по стъпките на древността,
за да усетя своето начало,
за да усетя и временността
на този свят във неговата цялост.

И да отворим дверите назад-
не всичко ще ни кажат вековете,
разкош, палати, беден и богат
е до земята, а небето свети,

защото всичко свято е отвъд,
а ние сме една следа в безкрая,
оставена от земния ни път
в голямото пътуване към Рая.

И преосмисляш целия живот,
когато виждаш злато под земята,
то не е "горе", не един народ
се е простил дотук със суетата.

И всичко е всемирен кръговрат,
а ние - малки същества от Трета раса,
пред прага на един голям обрат-
души да идват, но по- висша класа.

15 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА

"И да отворим дверите назад-
не всичко ще ни кажат вековете,
разкош, палати, беден и богат
е до земята, а небето свети,

защото всичко свято е отвъд,
а ние сме една следа в безкрая,
оставена от земния ни път
в голямото пътуване към Рая."

Почитания и аплаузи, Роси!

Роси, обзела те е мъдростта на вдъхновението и пишеш сякаш с космична лекота и вълшебство. Браво!