Същата немирница съм аз,
 макар на шестдесет и две години?
Да ги крия ли? Те час по час
си вървят, през време и руини.

Господ ми поддържа младостта,
не козметиката изначална,
тя, природата ми е добра
и съм просто много благодарна.

Гледам все, душата на дете
да не ми личи, все пак съм дама,
но немирницата в мен снове
няма ни лъжа, нито измама.

Мисля си, че Господ ми е дал
всичко, за да мога аз да пиша,
искам да живея с идеал,
в светлина душата ми да диша.

Колко съм успяла, ще рече
Бог, когато идем пак при него.
Но сега съдбата ми тъче
стихове и смислени победи.

16 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА