На прага сме на два сезона,
когато отлетяха птиците,
когато есента прогони
на лятото сега къдриците.

И младите години също
ги няма като пролет временна,
но ние още се прегръщаме
с една надежда, устремена,

къде....Напред какво ни чака
и колко още ни остава?
Но да не слизаме от влака,
изкуството ще ни спасява

и мъдростта му, между вятъра
на задържалото се щастие.
Пак сме герои от театъра
и във живота сме с участие.

Дори обратите след есенни
да ни въртят непредвидимо,
с кураж и със сърцата песенни
ще продължим, за да ни има!

16 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА