Пътят ми в живота има мисия.
С времето в това се убедих.
с моя сила, вътрешна, неистова,
излишните си врагове надвих.

И Бог ми праща правилните хора,
дори и временно по моя друм,
сама за да не капна от умора,
а да работим заедно, без шум,

когато има някаква задача
да се завърши в социален план,
дошла е сякаш с утрото до здрача
и неотложно чака на мегдан.

Дори приятели да не останем,
постигнали сме истинската цел
и после, на паното на живота
сме хубава рисунка в акварел.

Не съм по дребните неща и хора,
които се укриват при проблем.
Но винаги намирам за опора
потребните, да устоят до мен.

И, виждате, не пиша малки теми,
а все ще търся силните неща,
които да открия във решение,
но между разума и дързостта!

23 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА

"Пътят сам пази себе си!"

Но най-важното е, че винаги си над дребнотемието:

"И, виждате, не пиша малки теми,
а все ще търся силните неща,
които да открия във решение,
но между разума и дързостта!"

Блестящо стихотворение и финал!