Дошла повторно Синята луна,
нареченото второ пълнолуние,
Октомври вчера кротко отшумя
и пълнолунията минаха прокудени.
Какво ли скри под благия си вид,
под пълния завършек на Луната,
не можем и на всеки индивид
да видим замислите на душата.
Митично време. Гледам есента
и тя е много видимо красива,
но в скритите моменти на съня
нещо пристига, друго си отива.
Разпада се светът на руини,
които и не можем да открием
и само най- магичните Луни
ни гледат знаещи, но мълчаливи.
1 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Дошла повторно Синята луна,
нареченото второ пълнолуние,
Октомври вчера кротко отшумя
и пълнолунията минаха прокудени.
Какво ли скри под благия си вид,
под пълния завършек на Луната,
не можем и на всеки индивид
да видим замислите на душата.
Митично време. Гледам есента
и тя е много видимо красива,
но в скритите моменти на съня
нещо пристига, друго си отива.
Разпада се светът на руини,
които и не можем да открием
и само най- магичните Луни
ни гледат знаещи, но мълчаливи.
1 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Наистина времето сякаш е мистично и митично. Това от една страна сигурно е свързано с Хелоуина - отварянето на портал между света на живите и света на мъртвите. А в случая имаме и коинсиденция с пълнолунието. Да, луната изглежда някак синя и огромна. Но мен много силно ме впечатли този откъс - изцяло твое откритие:

"Октомври вчера кротко отшумя
и пълнолунията минаха прокудени.
Какво ли скри под благия си вид,
под пълния завършек на Луната
...
Разпада се светът на руини,
които и не можем да открием
и само най-магичните Луни
ни гледат знаещи, но мълчаливи."

Честит празник и на теб.