Не е грешно да бъдеш " Никой",
обикновеник в реда на делника,
нито правиш шум, нито викаш
и се опитваш на всичко да свикнеш....
По е грешно да се правиш на " Някой"
по подли пътища, криви пътеки,
накрая....ще те открият всякак,
накрая....няма да ти е леко.
Има хора, родени с мисия,
има други - по- скромна порода,
не са за всекиго висините,
но другите ....са просто народа.
Растеш нагоре, но имаш корен,
прекършиш ли го, пак ставаш " Никой",
летиш нанякъде - лист отронен,
ни ти ще свикнеш, ни с теб ще свикнат.
11 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Не е грешно да бъдеш " Никой",
обикновеник в реда на делника,
нито правиш шум, нито викаш
и се опитваш на всичко да свикнеш....
По е грешно да се правиш на " Някой"
по подли пътища, криви пътеки,
накрая....ще те открият всякак,
накрая....няма да ти е леко.
Има хора, родени с мисия,
има други - по- скромна порода,
не са за всекиго висините,
но другите ....са просто народа.
Растеш нагоре, но имаш корен,
прекършиш ли го, пак ставаш " Никой",
летиш нанякъде - лист отронен,
ни ти ще свикнеш, ни с теб ще свикнат.
11 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Изключително точно си го казала, Роси:

"Растеш нагоре, но имаш корен,
прекършиш ли го, пак ставаш " Никой",
летиш нанякъде - лист отронен,
ни ти ще свикнеш, ни с теб ще свикнат."

Звучи като присъда! Великолепно и изтъкано от смисъл стихотворение!