Във тези буреносни времена
бездушието спира пред вратите,
не пуска болни, праща ги в смъртта,
а може би към Рая за душите.
Но състраданието е след нас
и може някъде да ни споходи
не го и търся, просто вярвам аз,
че сред човеците то тихо броди.
На е антична котва нежността,
където не очакваш, те открехне,
тя не витае само у дома,
а някъде, зад ъгъла, ще блесне.
Във делника сред паника и страх,
божественото изведнъж те среща
и не за първи път аз го видях
като утеха, обич и надежда.
23 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Във тези буреносни времена
бездушието спира пред вратите,
не пуска болни, праща ги в смъртта,
а може би към Рая за душите.
Но състраданието е след нас
и може някъде да ни споходи
не го и търся, просто вярвам аз,
че сред човеците то тихо броди.
На е антична котва нежността,
където не очакваш, те открехне,
тя не витае само у дома,
а някъде, зад ъгъла, ще блесне.
Във делника сред паника и страх,
божественото изведнъж те среща
и не за първи път аз го видях
като утеха, обич и надежда.
23 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

А ти си написала прекрасен стих по темата, Роси!

Без нея сме за никъде.