Постинг
05.12.2020 16:10 -
СПОМЕН ЗА МАМА
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 263 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2020 16:17
Прочетен: 263 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 05.12.2020 16:17
Наближи ли Коледа си спомням
за уюта, сътворен от мама,
мога да подреждам, и да готвя,
тя обаче беше по- голяма
откъм стил- домашни въртележки,
майсторица чудна беше мама,
гозби, шев, невероятни плетки,
зимнина,прашинка в къщи няма.
И когато мама си отиде
сто буркана имахме в мазето,
викнах аз приятелка да взима-
с три деца и мъж, да им е светло,
с апетит да хапнат и да пийнат,
мама да погалят с думи благи...
Приятелката казва, че с години
помнят тези мамини облаги.
Да са живи нека, да са здрави.
Нека има хора като мама.
Аз не съм чак толкоз и признавам,
в чудесата си тя бе Голяма.
Слага ли трапези пак при Бога,
аз това не знам, обаче вярвам,
че блаженствата й там са много,
щедра беше и добра - до святост.
5 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
за уюта, сътворен от мама,
мога да подреждам, и да готвя,
тя обаче беше по- голяма
откъм стил- домашни въртележки,
майсторица чудна беше мама,
гозби, шев, невероятни плетки,
зимнина,прашинка в къщи няма.
И когато мама си отиде
сто буркана имахме в мазето,
викнах аз приятелка да взима-
с три деца и мъж, да им е светло,
с апетит да хапнат и да пийнат,
мама да погалят с думи благи...
Приятелката казва, че с години
помнят тези мамини облаги.
Да са живи нека, да са здрави.
Нека има хора като мама.
Аз не съм чак толкоз и признавам,
в чудесата си тя бе Голяма.
Слага ли трапези пак при Бога,
аз това не знам, обаче вярвам,
че блаженствата й там са много,
щедра беше и добра - до святост.
5 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Наближи ли Коледа си спомням
за уюта, сътворен от мама,
мога да подреждам, и да готвя,
тя обаче беше по- голяма
откъм стил- домашни въртележки,
майсторица чудна беше мама,
гозби, шев, невероятни плетки,
зимнина,прашинка в къщи няма.
И когато мама си отиде
сто буркана имахме в мазето,
викнах аз приятелка да взима-
с три деца и мъж, да им е светло,
с апетит да хапнат и да пийнат,
мама да погалят с думи благи...
Приятелката казва, че с години
помнят тези мамини облаги.
Да са живи нека, да са здрави.
Нека има хора като мама.
Аз не съм чак толкоз и признавам,
в чудесата си тя бе Голяма.
Слага ли трапези пак при Бога,
аз това не знам, обаче вярвам,
че блаженствата й там са много,
щедра беше и добра - до святост.
5 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Аз съм отледан от моята баба по майчина линия. Затова коледните празници ме връщат, като с машина на времето в онова незабравимо детство. Детство, от което съвременните деца са лишени, защото са жертви на компютрите. Баба ми приготвяше толкова много неща, между които невероятни сладка, като сладко от бели череши например, така хубаво, че ще го помня дори и в отвъдното. Правеше и невероятни трапези. И светлината на Бъдни вечер си спомням. Незабравима! Благодаря ти, че чрез своя толкова топъл стих, посветен на майчината памет, ме накара да си спомня цялото детство. Пред очите ми е.
цитирайХубавите спомени ни крепят в живота, както и добрите хора около нас.
цитирайТърсене