Един ден може би ще бъда ангел
и ще пускам стихове отвъд,
както тука Божия ваятел
чак до нас намерил си е път.
Сигурна съм, както ми даряват
с щедър жест небесните слова,
че и аз така ще отстоявам
пред Бога свойто право на това.
И допускам, да не съм самичка,
покрай мен ще има и оттук
стихотворци, надарени с всичко,
което не е дадено на друг.
Искам да сме заедно, защото
усещам ги като едни слънца,
като вестителите на Доброто
за бъдещите обични деца.
Кой какво препатил не е важно,
потънеш ли в небесна светлина.
Нека да живеем като стража
за смисъла на всяка Добрина.
Нека да се борим пак за нея.
Пише се във Божия тефтер,
искам горе стихове да лея,
животът долу да не бъде чер.
12 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Един ден може би ще бъда ангел
и ще пускам стихове отвъд,
както тука Божия ваятел
чак до нас намерил си е път.
Сигурна съм, както ми даряват
с щедър жест небесните слова,
че и аз така ще отстоявам
пред Бога свойто право на това.
И допускам, да не съм самичка,
покрай мен ще има и оттук
стихотворци, надарени с всичко,
което не е дадено на друг.
Искам да сме заедно, защото
усещам ги като едни слънца,
като вестителите на Доброто
за бъдещите обични деца.
Кой какво препатил не е важно,
потънеш ли в небесна светлина.
Нека да живеем като стража
за смисъла на всяка Добрина.
Нека да се борим пак за нея.
Пише се във Божия тефтер,
искам горе стихове да лея,
животът долу да не бъде чер.
12 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Малцина са, които могат да изпитват такива възвишени желания за добруването на всички и за продължаване делото на поезията отвъд. Ти си техен ярък представител, Роси!

"Един ден може би ще бъда ангел
и ще пускам стихове отвъд,
както тука Божия ваятел
чак до нас намерил си е път."

Разтърсваща поезия!

благодаря ти най- искрено за хубавите думи.