По " Витошка" е тихо и мълчат
кафета, магазини и скамейки,
ала зад маските си прави път
по някоя усмивка чудодейка,
усеща се по грейнали очи,
които да прорязват мрачината.
Не е естествено да се мълчи
из този булевард на красотата.
Обаче тази българска душа
над всички разстояния надвива,
помахва ми приятелска ръка
и маската не може да ме скрива.
Пандемията просто няма праг
над топлата човечност през декември.
И,мисля си, дори да падне мрак,
ще се познаем в своята си звездност!
Ще се намерим и ще възцарим
добрата дума,даже и над метър.
По " Витошка" е тихо и вървим
като деца от идващото време!
11 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

По " Витошка" е тихо и мълчат
кафета, магазини и скамейки,
ала зад маските си прави път
по някоя усмивка чудодейка,
усеща се по грейнали очи,
които да прорязват мрачината.
Не е естествено да се мълчи
из този булевард на красотата.
Обаче тази българска душа
над всички разстояния надвива,
помахва ми приятелска ръка
и маската не може да ме скрива.
Пандемията просто няма праг
над топлата човечност през декември.
И,мисля си, дори да падне мрак,
ще се познаем в своята си звездност!
Ще се намерим и ще възцарим
добрата дума,даже и над метър.
По " Витошка" е тихо и вървим
като деца от идващото време!
11 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Картинно, образно – с вяра в човешката доброта.
Специален поздрав за финала, Росица!

Спомням си за една песен на Михаил Белчев по текст на Миряна Башева: "Булевардът с лиричния ритъм аз не сменям за Шанз Елизе...". Но тази песен е за бул."Руски".

Много топло и лирично стихотворение си написала в предверието на Рождество. Поздравявам те, Роси!

всеки ки има някой любим булевард в София. Благодаря, приятелю.