Един приятел ме нарече " котва".
Но аз изобщо се не възгордях.
Момчето цопваше във кална локва
и от проблема да го спра успях.
Морето е метафора житейска
във земния живот на личността,
но котвата....о, с котвата людейска
изплувате от всякаква беда.
Да тегля - моя дарба и призвание,
заслуга за което има Бог.
Устойчива на всяко изпитание
за оногова, с трудния урок,
който, когато на момента да потъне,
той вижда котвата в далечността,
дано да има повече безименни,
но верни котви на човечността!
15 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Един приятел ме нарече " котва".
Но аз изобщо се не възгордях.
Момчето цопваше във кална локва
и от проблема да го спра успях.
Морето е метафора житейска
във земния живот на личността,
но котвата....о, с котвата людейска
изплувате от всякаква беда.
Да тегля - моя дарба и призвание,
заслуга за което има Бог.
Устойчива на всяко изпитание
за оногова, с трудния урок,
който, когато на момента да потъне,
той вижда котвата в далечността,
дано да има повече безименни,
но верни котви на човечността!
15 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Много ми се иска да има повече такива котви, защото времената стават все по-бурни, а тези котви са стожер на нравствеността. Сигурно, благодарение на Бог, такива котви винаги ще има. Убеден съм, че ти си една от тях.

"Морето е метафора житейска
във земния живот на личността,
но котвата....о, с котвата людейска
изплувате от всякаква беда."

Превъзходно стихотворение - философско и жетейско едновременно. Поздравявам те!

за хубавия коментар. Наистина съм човек за доверие.