Обърка се неволно автобуса
из този малък подбалкански град,
по стръмните му улички ни друса
и ха напред, а после - ха назад.
Зад вдигнатите къщи и дувари
показаха се хора изведнъж,
помагат бързо, кой където свари,
преди да завали балкански дъжд.
Излязохме във правилна посока,
разнежени, им махаме с ръце,
какви души, отворени широко,
какви сърца, като едно сърце!
Така ще ги запомня - дружелюбни,
обикновени, пълни с доброта,
но може би да няма нищо чудно,
когато грешката е правота.
Объркаш се, попаднеш под простора
във малко старокаменно градче
и разбереш, че има други хора,
които не живеят на парче.
16 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Обърка се неволно автобуса
из този малък подбалкански град,
по стръмните му улички ни друса
и ха напред, а после - ха назад.
Зад вдигнатите къщи и дувари
показаха се хора изведнъж,
помагат бързо, кой където свари,
преди да завали балкански дъжд.
Излязохме във правилна посока,
разнежени, им махаме с ръце,
какви души, отворени широко,
какви сърца, като едно сърце!
Така ще ги запомня - дружелюбни,
обикновени, пълни с доброта,
но може би да няма нищо чудно,
когато грешката е правота.
Объркаш се, попаднеш под простора
във малко старокаменно градче
и разбереш, че има други хора,
които не живеят на парче.
16 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Слава богу, "че има други хора, които не живеят на парче"! Шипка - чутовен връх, възпят във Вазовото стихотворение от цикъла Епопея на забравените. Ето, че и градчето Шипка е нещо, с което можем само да се гордеем.