- Затваряй си прозорците за гълъби,-
една съседка разгневено рече.
Но те са просто към простора стълба,
космични вести носят отдалече.
Да можела, ще ги изтреби, каза.
Аз онемях, езикът ми се върза.
За хора - на душата със проказа,
какво да отговориш? И забързах.
Ненавистта й сякаш ме последва
и дълго не можах да я забравя.
Тя сякаш от душата ти загребва,
а гълъбът не я и забелязва.
След него ще почистя, ще оставя
трошици, да си хапне за по пътя,
не мога птица бяла да намразя,
още по-малко пък, ако е гълъб.
20 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

- Затваряй си прозорците за гълъби,-
една съседка разгневено рече.
Но те са просто към простора стълба,
космични вести носят отдалече.
Да можела, ще ги изтреби, каза.
Аз онемях, езикът ми се върза.
За хора - на душата със проказа,
какво да отговориш? И забързах.
Ненавистта й сякаш ме последва
и дълго не можах да я забравя.
Тя сякаш от душата ти загребва,
а гълъбът не я и забелязва.
След него ще почистя, ще оставя
трошици, да си хапне за по пътя,
не мога птица бяла да намразя,
още по-малко пък, ако е гълъб.
20 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Не може да е хуманист този, който не обича волния полет на птиците.
Тежко' на хората като твоята съседка, която носи озлобено сърце!
Хубава и добре разработена тема, Роси!

Прекрасна поезия твориш, Роси. От на пръв поглед дребна случка извличаш философско обобщение. Ти си Кралица на философската лирика! Няма друга българска поетеса способна да се съизмерва с теб в това направление.

"- Затваряй си прозорците за гълъби,-
една съседка разгневено рече.
Но те са просто към простора стълба,
космични вести носят отдалече.
Да можела, ще ги изтреби, каза.
Аз онемях, езикът ми се върза.
За хора - на душата със проказа,
какво да отговориш? И забързах.
Ненавистта й сякаш ме последва
и дълго не можах да я забравя.
Тя сякаш от душата ти загребва,
а гълъбът не я и забелязва."

Страхотно и въздействащо!

Винаги имаш оригинален коментар в душата си за моите стихове. Благодаря още веднъж за оценката.