Не се наситих да младея, няма и да се наситя,
а съм над шестдесет - немея, но как годините да шитна?
Било чудесно всяко време? Добре де, искам го на тридесет,
хем младостта не ми е бреме, хем в бъдещето да се вписвам.
Не че сега душата стене от болки или от кошмари,
на мене все не ми е време да вляза във графата " стари".
Не се наситих да желая, не се наситих да обичам,
добро и стихове да вая, любов на срички да я сричам.
Навярно с възрастта мъдреят си хората и е нормално,
но мене все ми се младее, живее ми се небанално.
И ако пак назад се върна, пак със перо на журналиста
идея нова ще прегърна, та каузата да е чиста!
23 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Не се наситих да младея, няма и да се наситя,
а съм над шестдесет - немея, но как годините да шитна?
Било чудесно всяко време? Добре де, искам го на тридесет,
хем младостта не ми е бреме, хем в бъдещето да се вписвам.
Не че сега душата стене от болки или от кошмари,
на мене все не ми е време да вляза във графата " стари".
Не се наситих да желая, не се наситих да обичам,
добро и стихове да вая, любов на срички да я сричам.
Навярно с възрастта мъдреят си хората и е нормално,
но мене все ми се младее, живее ми се небанално.
И ако пак назад се върна, пак със перо на журналиста
идея нова ще прегърна, та каузата да е чиста!
23 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

А твоето сърце, Роси, е младо и иска от Бог едно съвсем скромно желание:

"И ако пак назад се върна, пак със перо на журналиста
идея нова ще прегърна, та каузата да е чиста!"

Затрогващо стихотворение. Бъди все такава и нека коледните празници ти носят здраве и радости!

журналист съм си в кръвта, неподкупен при това.

Важно е как се чувства човек, Роси. И аз си въобразявам, че съм на 25, но съм на 51.
Весела Коледа!

точно така е. Благодарности.