Стационарен телефон от памтивека,
сглобен от моя татко - адвокат,
стои над раклата на почит вечна,
тогава моят татко беше млад.
И аз го бърша, тайно си поплаквам,
а той без звън ме гледа със очи
и жица има, има си слушалка,
и спомени си има, но мълчи.
От времето на телефонна радост,
до днешния мобилен апарат
е минал цял живот и епохалност,
тогава моят татко беше млад.
А на епохата черта не слагам,
тя има специфична красота,
да си стои, по-скъп ми е от всякога
и да ми спомня думи с топлота.
Аз пак ще го забърсвам и на почит
над раклата докрай ще го държа,
над времето и неговия прочит,
защото е емблема на дома!


11 януари 2020г.,София
Росица КОПУКОВА

Стационарен телефон от памтивека,
сглобен от моя татко - адвокат,
стои над раклата на почит вечна,
тогава моят татко беше млад.
И аз го бърша, тайно си поплаквам,
а той без звън ме гледа със очи
и жица има, има си слушалка,
и спомени си има, но мълчи.
От времето на телефонна радост,
до днешния мобилен апарат
е минал цял живот и епохалност,
тогава моят татко беше млад.
А на епохата черта не слагам,
тя има специфична красота,
да си стои, по-скъп ми е от всякога
и да ми спомня думи с топлота.
Аз пак ще го забърсвам и на почит
над раклата докрай ще го държа,
над времето и неговия прочит,
защото е емблема на дома!
11 януари 2020г.,София
Росица КОПУКОВА

"емблема на дома" и на любовта и уважението към бащата, който го е сътворил!
Малцина биха се сетили да напишат подобен стих, а при теб той се явява духовна потребност, Роси! Чудесно е да се пише на такива теми. Аз също държа вкъщи един ретротелефон СИМЕНС - антрацитно черен и бих казал величествен, от времената на втората световна война, в сравнение с който днешните телефони изглеждат просто жалки, както жалки изглеждат днешните мотриси, сравнени с някогашните величествени парни локомотиви. Поздравявам те за стихотворението!

МНОГО СЕ ХАРЕСА ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ НА ГОЛЯМО ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ В СБЖ. ЯВНО ДОКОСНА ХОРАТА И РОДОВАТА ИМ НИШКА.