Постинг
14.01.2021 18:08 -
НЕОБЯСНИМА ТЪГА
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 429 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2021 18:09
Прочетен: 429 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 14.01.2021 18:09
И най е тъжен егоиста,
когато му обърна листа,
а там написано е вече:
" Стой от мене по- далече!"
Но го нагънали проблеми
и той отваря нови теми,
но не признава стари грешки,
а се примъква нечовешки.
Тогава съм неустоима
и знам, че затова ме има,
че е полезно да отказвам,
наместо много да наказвам.
Ама го стиснала съдбата,
овъзмездила му душата,
засегнала му интереси
и той звъни и пита: " Де си?".
Забравям за такива хора,
те са вампири без умора
и, вместо сам да се поправи,
той иска мене да застави.
Пък и родило се да лъже,
то лъже, лъже и на въже,
неблагодарниците - вън
и аз, събудена от сън.
И в заключение ще кажа,
че без аз с нищо да накажа,
кой мъчи се да изиграе,
съдбовно тежък му е края.
Пък аз напред и само с Бога,
отнема всякаква тревога,
накрая всичко се подрежда
и си преда на свойта прежда
от хубави и светли чувства,
от ежедневното изкуство,
то разширява кръгозори
и ме спасява от позори.
14 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА
когато му обърна листа,
а там написано е вече:
" Стой от мене по- далече!"
Но го нагънали проблеми
и той отваря нови теми,
но не признава стари грешки,
а се примъква нечовешки.
Тогава съм неустоима
и знам, че затова ме има,
че е полезно да отказвам,
наместо много да наказвам.
Ама го стиснала съдбата,
овъзмездила му душата,
засегнала му интереси
и той звъни и пита: " Де си?".
Забравям за такива хора,
те са вампири без умора
и, вместо сам да се поправи,
той иска мене да застави.
Пък и родило се да лъже,
то лъже, лъже и на въже,
неблагодарниците - вън
и аз, събудена от сън.
И в заключение ще кажа,
че без аз с нищо да накажа,
кой мъчи се да изиграе,
съдбовно тежък му е края.
Пък аз напред и само с Бога,
отнема всякаква тревога,
накрая всичко се подрежда
и си преда на свойта прежда
от хубави и светли чувства,
от ежедневното изкуство,
то разширява кръгозори
и ме спасява от позори.
14 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
И най е тъжен егоиста,
когато му обърна листа,
а там написано е вече:
" Стой от мене по- далече!"
Но го нагънали проблеми
и той отваря нови теми,
но не признава стари грешки,
а се примъква нечовешки.
Тогава съм неустоима
и знам, че затова ме има,
че е полезно да отказвам,
наместо много да наказвам.
Ама го стиснала съдбата,
овъзмездила му душата,
засегнала му интереси
и той звъни и пита: " Де си?".
Забравям за такива хора,
те са вампири без умора
и, вместо сам да се поправи,
той иска мене да застави.
Пък и родило се да лъже,
то лъже, лъже и на въже,
неблагодарниците - вън
и аз, събудена от сън.
И в заключение ще кажа,
че без аз с нищо да накажа,
кой мъчи се да изиграе,
съдбовно тежък му е края.
Пък аз напред и само с Бога,
отнема всякаква тревога,
накрая всичко се подрежда
и си преда на свойта прежда
от хубави и светли чувства,
от ежедневното изкуство,
то разширява кръгозори
и ме спасява от позори.
14 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА
ме накара дълбоко да се замисля какво всъщност е егоистът. Малко се стъписах от отговора, който ми се даде чрез текста ти. А той гласи, че основното за егоиста е това, че той никога не мисли за другите, освен в случаите когато ги използва като шперцове за отключване на желани от него врати /в преносен смисъл/. Прозрение, за което те поздравявам, бележи финалната част на стихотворението ти:
"...напред и само с Бога,
отнема всякаква тревога,
накрая всичко се подрежда..."
цитирай"...напред и само с Бога,
отнема всякаква тревога,
накрая всичко се подрежда..."
Търсене