Има някои лица,
дето не обърквам
даже с маска на цветя,
даже с маска твърда.
Толкова са ярки, знам,
толкова присъстват
в моя делник, като в храм,
дето пазя скъпите.
Всичко в тях е животвор
и ги разпознавам.
Има хора - метеор,
тях ги отминавам.
Маската ни даде знак,
нещо ни научи:
кой е личност, кой е праг,
кой е благозвучен.
19 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Има някои лица,
дето не обърквам
даже с маска на цветя,
даже с маска твърда.
Толкова са ярки, знам,
толкова присъстват
в моя делник, като в храм,
дето пазя скъпите.
Всичко в тях е животвор
и ги разпознавам.
Има хора - метеор,
тях ги отминавам.
Маската ни даде знак,
нещо ни научи:
кой е личност, кой е праг,
кой е благозвучен.
19 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА

третиращо въпроса за маските. Ето как една пандемия дава шанс да се поразсъждава над тази важна тема. Мисля, че Шекспир беше казал, че животът е като театрална сцена, а хората сме актьори на нея. И все пак видимите маски ни карат да сме нащрек. Но аз най-много се страхувам от невидимите!

"Има някои лица,
дето не обърквам
даже с маска на цветя,
даже с маска твърда.
...
Маската ни даде знак,
нещо ни научи:
кой е личност, кой е праг,
кой е благозвучен."

Великолепно и сентенциално!

Прекрасен коментарен поглед върху моето стихотворение!