И този път природата е същата,
но красотата не омръзва никога,
по - малко сняг на двора и по къщата,
но повече ухае на кокичета,
на минзухари и на първи погледи
от тръгналите горски теменужки,
невероятна просто е природата-
мълчи, но е на слънцето послушна.
Аз питам се - във време на пристрастия,
в порой от думи и порой обиди
как политиците ще седнат в сградата,
като недоузрели какавиди?
Как ще си хвърлят поглед в теменужено
и ще обсъждат някакви идеи?
В природата е подредено нужното,
да се поучат мъничко от нея.
Хармонията идва със съгласие
и всяка твар за нещичко ще служи,
до днеска някои не се понасят,
та камо ли да станат и задружни?
А утре: минзухара до лалето,
смразени ,ще разцъфнат в обща зала
за да обсъждат после битието,
с кама, във междусловието спряла.

6 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА  

И този път природата е същата,
но красотата не омръзва никога,
по - малко сняг на двора и по къщата,
но повече ухае на кокичета,
на минзухари и на първи погледи
от тръгналите горски теменужки,
невероятна просто е природата-
мълчи, но е на слънцето послушна.
Аз питам се - във време на пристрастия,
в порой от думи и порой обиди
как политиците ще седнат в сградата,
като недоузрели какавиди?
Как ще си хвърлят поглед в теменужено
и ще обсъждат някакви идеи?
В природата е подредено нужното,
да се поучат мъничко от нея.
Хармонията идва със съгласие
и всяка твар за нещичко ще служи,
до днеска някои не се понасят,
та камо ли да станат и задружни?
А утре: минзухара до лалето,
смразени ,ще разцъфнат в обща зала
за да обсъждат после битието,
с кама, във междусловието спряла.

6 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА

18:27 - jupel
18:05 - jupel
17:53 - jupel

17:40 - jupel
15:08 - jupel
15:06 - jupel

Всяко твое стихотворение има собствен натюрел, обагрено е със значима философия. Толкова истини си казала тук и то по превъзходен начин. Дано творбата ти бъде прочетена от баш политиците ни, за да им уврат главите най-после:

"Аз питам се - във време на пристрастия,
в порой от думи и порой обиди
как политиците ще седнат в сградата,
като недоузрели какавиди?
Как ще си хвърлят поглед в теменужено
и ще обсъждат някакви идеи?
В природата е подредено нужното,
да се поучат мъничко от нея.
Хармонията идва със съгласие
и всяка твар за нещичко ще служи,
до днеска някои не се понасят,
та камо ли да станат и задружни?"

И финалът е зашеметяващ като горните редове. Свалям ти шапка за моженето!

Дано, към които са отправени посланията да ги разберат!!!
На един политолог за да опише казаното в стихото ще са му нужни доста страници...
Кратко, ясно и безпощадно изказани в стихото.

затрогващ приятелски коментар.

Това за баба Джулайна е много точно.