Що не можех, що не можех като птичите ята
да мигрирам аз по пътя римски - Виа Понтика,
звяр да видя и природа в цялата им красота,
с крак да стъпя и се върна - до и пак от Африка.
Толкоз прелести пропуска съвременния ни човек,
даже да се поразвива по малко той от век на век,
а пък птицата е съща, синевата е и тя,
Виа Понтика обгръща, без да знае за това.
Времената преминава, преминава векове,
никаква човешка слава мислено не я зове.
Искам малко да съм птица, после пак да съм човек,
на Небето - час кралица, за Земята - пътник лек.
Боже, всичко е възможно във невидимия свят,
не че ми е неотложно, но знам, че той е по- богат.
Необяснимо ми е тука със човешки сетива
как на птиците раздаваш правото на свобода?!

14 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА



Чукни върху снимката, за да излезе цялата.

Що не можех, що не можех като птичите ята
да мигрирам аз по пътя римски - Виа Понтика,
звяр да видя и природа в цялата им красота,
с крак да стъпя и се върна - до и пак от Африка.
Толкоз прелести пропуска съвременния ни човек,
даже да се поразвива по малко той от век на век,
а пък птицата е съща, синевата е и тя,
Виа Понтика обгръща, без да знае за това.
Времената преминава, преминава векове,
никаква човешка слава мислено не я зове.
Искам малко да съм птица, после пак да съм човек,
на Небето - час кралица, за Земята - пътник лек.
Боже, всичко е възможно във невидимия свят,
не че ми е неотложно, но знам, че той е по- богат.
Необяснимо ми е тука със човешки сетива
как на птиците раздаваш правото на свобода?!

14 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА

и поздравление за красивия стих. Всъщност полетът на птиците ги прави да ни изглеждат волни и свободни. Но те най-добре си знаят доколко това е истината.

"...Бъдете като птиците, които нито сеят нито жънат... /из словото на Иисус/

Поздравление за поезията!

истина е. Не им е лесен животът и на тях.
Благодаря за хубавия коментар.