Черни са моретата след залеза,
спрели да дърдорят недомислици,
скрили се след слънчевите набези
и спокойно вливащи се в себе си.

Черно е небето преди съмване,
радостно пред слънчевите набези,
взиращо се в своето величие
и тревожно сред безброй желания.

Черни са и траурните крепове,
свързващи ни с Вечното и Святото,
топли от докосване до ангели
и заспали в търсене на нищото.

Черна, много черна си и ти...