Въображението ми събуждаш,
щом някъде край мен се появиш,
сама се чудя аз как имам нужда
с една усмивка да ме заредиш.
Не всеки го умее и го прави,
и не намира точните слова,
пред мен като загадка се изправи
какво да правя после със това?!
А аз не съм женичката - пързалка,
която лесно спуска се към друг.
Обаче ти струиш - вълшебна цялост
и става страшно, щом пристигнеш тук.
Разместваш пластовете на душата,
представите променяш за морал,
неистово привличат се сърцата,
макар да знам, че няма идеал.
Моментен ли си? Времето ще каже.
Нечакана пристига любовта
да ни въздигне, не да ни накаже...
С усмивка се започва....сутринта....

18 февруари 2006г., София
Росица КОПУКОВА


Чукнете върху снимката, за да излече цялата.

Въображението ми събуждаш,
щом някъде край мен се появиш,
сама се чудя аз как имам нужда
с една усмивка да ме заредиш.
Не всеки го умее и го прави,
и не намира точните слова,
пред мен като загадка се изправи
какво да правя после със това?!
А аз не съм женичката - пързалка,
която лесно спуска се към друг.
Обаче ти струиш - вълшебна цялост
и става страшно, щом пристигнеш тук.
Разместваш пластовете на душата,
представите променяш за морал,
неистово привличат се сърцата,
макар да знам, че няма идеал.
Моментен ли си? Времето ще каже.
Нечакана пристига любовта
да ни въздигне, не да ни накаже...
С усмивка се започва....сутринта....

18 февруари 2006г., София
Росица КОПУКОВА

"Разместваш пластовете на душата,
представите променяш за морал,
неистово привличат се сърцата,
макар да знам, че няма идеал."

Наистина любовта променя представите ни за морала. Но да не забравяме, че любовта никога не е аморална. Ако е истинска любов! А и моралът, в най-тесногръдото си разбиране, често се оказва само предрасъдък.

Точно така е.

Ехх, тук струи любов! :)))
Обичам такива стихотворения, които носят Любов и Хармония!

и аз. Благодаря ти, мила.