В СБЖ , София, на поетичен рецитал, миналата година. Вдясно съм аз.


 
   


За щастието има много книги,
но аз не съм прочела ни една,
разказвали ти как да го постигнеш
и как да бъдеш търсена жена.

А аз съм толкова своеобразна,
че правилата хич не ме ловят,
но пълно е било с момчета разни,
желаещи да им открия път.

Не знам какво и как се получава,
горят пожари в мъжките очи,
обаче пък и аз не се предавам,
ако обичам - просто ми личи.

Приключа ли - отново проличава.
На никого не давам аз съвет,
но щастието покрай мен остава
не само като временен сонет.

Додето то вълнува се и жари,
аз го разглеждам малко по- добре,
не са ми нужни хиляди пожари,
един единствен, но за векове.

Да може да се бори със живота,
във който любовта е само част
и да се взима точно свойта кота,
да мисли " ние" и да мисли " нас".

Останалото може да го пеем
с красиви думи, дадени от Бог,
но има хора, дето го живеят
и без поезия живота строг.

Да го направиш хубав - е изкуство
и щастието в него да вплетеш.
Божествено да бъде всяко чувство,
на верния човек да се опреш.

С подадена ръка от небесата
и в другия живот ще е до теб.
Белязана е някъде звездата,
душата просто чака своя ред.

22 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Чукнете върху снимката, излиза цялата.

За щастието има много книги,
но аз не съм прочела ни една,
разказвали ти как да го постигнеш
и как да бъдеш търсена жена.
А аз съм толкова своеобразна,
че правилата хич не ме ловят,
но пълно е било с момчета разни,
желаещи да им открия път.
Не знам какво и как се получава,
горят пожари в мъжките очи,
обаче пък и аз не се предавам,
ако обичам - просто ми личи.
Приключа ли - отново проличава.
На никого не давам аз съвет,
но щастието покрай мен остава
не само като временен сонет.
Додето то вълнува се и жари,
аз го разглеждам малко по- добре,
не са ми нужни хиляди пожари,
един единствен, но за векове.
Да може да се бори със живота,
във който любовта е само част
и да се взима точно свойта кота,
да мисли " ние" и да мисли " нас".
Останалото може да го пеем
с красиви думи, дадени от Бог,
но има хора, дето го живеят
и без поезия живота строг.
Да го направиш хубав - е изкуство
и щастието в него да вплетеш.
Божествено да бъде всяко чувство,
на верния човек да се опреш.
С подадена ръка от небесата
и в другия живот ще е до теб.
Белязана е някъде звездата,
душата просто чака своя ред.

22 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Точно това те отличава от обширното множество на пишещите поезия. Във всеки твой стих откривам прозрение за живота подплатено с мъдрост. И настоящият прекрасен стих не прави изключение. Двата финални куплета са яркото доказателство:

"Да го направиш хубав - е изкуство
и щастието в него да вплетеш.
Божествено да бъде всяко чувство,
на верния човек да се опреш.

С подадена ръка от небесата
и в другия живот ще е до теб.
Белязана е някъде звездата,
душата просто чака своя ред."

От такава поезия човек може само да се учи!

много хубав приятелски коментар.