Кой каквото му е на душата
в поезията призрачно струи,
зрънце злоба или грам отплата
за сторени от някой добрини.

Разстоянието от морала,
даже оправдано със любов,
с една ръка поезията дала,
със другата положила покров

от хаотични страсти и подвласти,
от всякакви нечитави неща,
обаче между думите душата
прозира като пролетна трева.

В подтекст чете се авторов характер.
Добрият отдалече си личи.
Та казвам и читателят е фактор
и рядко може да се заблуди.

25 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Кой каквото му е на душата
в поезията призрачно струи,
зрънце злоба или грам отплата
за сторени от някой добрини.
Разстоянието от морала,
даже оправдано със любов,
с една ръка поезията дала,
със другата положила покров
от хаотични страсти и подвласти,
от всякакви нечитави неща,
обаче между думите душата
прозира като пролетна трева.
В подтекст чете се авторов характер.
Добрият отдалече си личи.
Та казвам и читателят е фактор
и рядко може да се заблуди.

25 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Така е. В редица случаи читателят ни слага на някаква теглилка и ни отмерва така, както той си знае. За мен винаги е била най-важна важна искреността на автора и умениято да я претвори в поетична форма.

"В подтекст чете се авторов характер.
Добрият отдалече си личи.
Та казвам и читателят е фактор
и рядко може да се заблуди."

Великолепно изведен и закован финал. Поздравявам те!

за коментара.