Почуках на вратата на времето
и направих заявка за бъдеще,
нека да стане поема,
а злото назад да се връща.

Земята е толкова хубава,
обаче е пълна със луди,
на тези дарове спуснати
защо са - до днес се чудя.

Почуках на вратата на времето,
искам живот като приказка
и още в това столетие
пак да се върна искам.

Нови човеци да има,
аз да им пиша стихове,
да няма душевна зима,
това го моля Всевишния.

Да свири неземна музика,
да бъда пак в Симеоново,
да преоткрия чудото
на шанса да бъдем други.


26 март 2021г., София
Росица  КОПУКОВА

на настоящето в личен, а и не само в личен план. И аз го искам това и го мечтая отдавна. А тези луди, за които говориш, са подпалвачите на войни и предизвикващите дискомфорт в сърцата ни. Защото човек е създаден от Бог, за да живее в мир и хармония с природата, със себе си и със света. Неслучайно искаш да се преродиш в Симеоново, там където е твоят уют - в едно чудно природно кътче от българската земя.

Великолепен стих, Роси. Поздравявам те!