Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04 15:49 - МОИ СТИХОВЕ ОТ ДНЕС
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 274 Коментари: 4 Гласове:
-1

Последна промяна: 13.04 15:53


СПОМЕН


А някога валеше топъл дъжд
и , босонога, шляпах по шосето,
сандалите - в ръка и без чадър-
по-лесно да общуваме с небето.
И стигах си до вилата така,
пресичах босонога и тревата.
О,колко волно беше под дъжда,
намокрил ми очите и душата.
Това отиваше на младостта,
косата - с увъртяните висулки.
И всичко беше свежа красота,
а капките - най-нежните целувки.
Сега го няма този топъл дъжд,
годините, отминалото лято.
Но споменът приижда отведнъж
и възрастта я прави по- богата!

13 април 2021г., София
Росица КОПУКОВА цитирай
""""""""""""""""""""""""""""""""

  ХЛЯБ


Обичам хляб. Да, ей тъй, просто хляб.
И си похапвам , без да взимам друго.
И вкусен, и наситен с аромат,
за него някой имал е заслуга.
Талантът му е в сръчните ръце,
а мене на душата ми е леко.
И някак си със обич и сърце
си мисля аз за хляба и човека.
Какво да искам повече - не знам.
След хляба, после пийна и водица.
Това е. Стига ми. Да има храм
от жито,слънце, хлебец и росица.

13 април 2021г., София
Росица КОПУКОВА



Гласувай:
3
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - МОИ СТИХОВЕ ОТ ДНЕС
13.04 15:50

СПОМЕН


А някога валеше топъл дъжд
и , босонога, шляпах по шосето,
сандалите - в ръка и без чадър-
по-лесно да общуваме с небето.
И стигах си до вилата така,
пресичах босонога и тревата.
О,колко волно беше под дъжда,
намокрил ми очите и душата.
Това отиваше на младостта,
косата - с увъртяните висулки.
И всичко беше свежа красота,
а капките - най-нежните целувки.
Сега го няма този топъл дъжд,
годините, отминалото лято.
Но споменът приижда отведнъж
и възрастта я прави по- богата!

13 април 2021г., София
Росица КОПУКОВА
цитирай
2. rosiela - МОИ СТИХОВЕ ОТ ДНЕС
13.04 15:51
ХЛЯБ


Обичам хляб. Да, ей тъй, просто хляб.
И си похапвам , без да взимам друго.
И вкусен, и наситен с аромат,
за него някой имал е заслуга.
Талантът му е в сръчните ръце,
а мене на душата ми е леко.
И някак си със обич и сърце
си мисля аз за хляба и човека.
Какво да искам повече - не знам.
След хляба, после пийна и водица.
Това е. Стига ми. Да има храм
от жито,слънце, хлебец и росица.

13 април 2021г., София
Росица КОПУКОВА
цитирай
3. missana - Роси, немея пред такава поезия. Съвсем искрен съм.
13.04 23:03
Не зная как го постигаш, но пишеш с неподправена естественост и съумяваш да трогнеш дълбоко.

"Какво да искам повече - не знам.
След хляба, после пийна и водица.
Това е. Стига ми. Да има храм
от жито,слънце, хлебец и росица."

Истински шедьовър в шедьовъра "Хляб"!
цитирай
4. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.
14.04 08:22
missana написа:
Не зная как го постигаш, но пишеш с неподправена естественост и съумяваш да трогнеш дълбоко.

"Какво да искам повече - не знам.
След хляба, после пийна и водица.
Това е. Стига ми. Да има храм
от жито,слънце, хлебец и росица."

Истински шедьовър в шедьовъра "Хляб"!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 3236375
Постинги: 3526
Коментари: 16766
Гласове: 7032
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930