Душата ми е просто топъл извор-
нито да ври, нито скована в лед,
аз другите души не ги разбирам,
нито фалшиви, подсладени с мед.

Естествено откривам добротата
у другите и правим си дует,
на никой не смрачавам светлината
като човек или като поет.

Ако притопля някого със обич-
добре дошъл в красивия ми свят,
но и на себе си не слагам обръч,
тя, свободата, си е благодат.

На никого не ставам изтривалка,
нито пък правя някого такъв.
Една прашинка Божия и малка,
която Господ само слага пръв!

Дано и в другия живот да бъда
със тази моя блага топлина.
Аз много трудно някого ще съдя,
но не допускам чужда тъмнина!

Прелее ли ми чашата обаче,
аз всичко лошо ще изкажа в реч,
душата ми все пак си е юначе,
ако сече, си е словесна сеч.

За другото - оставям го на Бога,
той да решава кой какво дължи,
да бъда безпощадна аз не мога,
не искам да живея и в лъжи.

Съдбата има своята пътека:
един към бездна, друг - към висина.
Все търся аз човешкото в човека,
такава си е моята душа!

3 май 2021г., София
По Великден
Росица КОПУКОВА

Душата ми е просто топъл извор-
нито да ври, нито скована в лед,
аз другите души не ги разбирам,
нито фалшиви, подсладени с мед.
Естествено откривам добротата
у другите и правим си дует,
на никой не смрачавам светлината
като човек или като поет.
Ако притопля някого със обич-
добре дошъл в красивия ми свят,
но и на себе си не слагам обръч,
тя, свободата, си е благодат.
На никого не ставам изтривалка,
нито пък правя някого такъв.
Една прашинка Божия и малка,
която Господ само слага пръв!
Дано и в другия живот да бъда
със тази моя блага топлина.
Аз много трудно някого ще съдя,
но не допускам чужда тъмнина!
Прелее ли ми чашата обаче,
аз всичко лошо ще изкажа в реч,
душата ми все пак си е юначе,
ако сече, си е словесна сеч.
За другото - оставям го на Бога,
той да решава кой какво дължи,
да бъда безпощадна аз не мога,
не искам да живея и в лъжи.
Съдбата има своята пътека:
един към бездна, друг - към висина.
Все търся аз човешкото в човека,
такава си е моята душа!

3 май 2021г., София
По Великден
Росица КОПУКОВА

Цялостен и завършен, а същевременно кипящ от животворно вдъхновение. Цялото стихотворение е твой поетичен творчески подпис, Роси!
Ще ми се да цитирам два куплета, за да не съм голословен:

"На никого не ставам изтривалка,
нито пък правя някого такъв.
Една прашинка Божия и малка,
която Господ само слага пръв!

Дано и в другия живот да бъда
със тази моя блага топлина.
Аз много трудно някого ще съдя,
но не допускам чужда тъмнина!"

Поздравявам те с възхищение!

Друго няма какво да добавя, освен, че съм трогната.